Разгръщам носията стара на мама
и мисля за нейните сръчни ръце.
С тях нишки и багри с любов е втъкала -
частица от своето нежно сърце.
Диплян тъкменик, с пъстрила до полите,
опасван от мама на тънкия кръст.
На бялата риза са слезли звездите,
във ситни шевици - със почерк чевръст.
Престилката шарена сякаш е сбрала
цветя от градини и полския мак,
и злато, от житната нива узряла,
небесното синьо, лилавия злак...
Със тази носия момичето мило
с баща ми се срещало там край герана.
А после със нея била под венчило,
във празник играла хоро на мегдана...
След време я скътала в писана ракла,
да стигне до мене, до нейния внук...
Погалвам я с обич, а тя като факла
ми грее в сърцето... и мама е тук!
Славка Любенова
В последните дни от месец февруари 2024 година децата от група "Врабчета" се запознаха с фолклора на нашия народ.Самото значение на думата фолклор, означава "народно знание" - или знание за носиите, танците и традициите.
Малчуганите разучаваха стъпките на право хоро и ръченица, като усетиха ритъма на всяко хоро.
Предварително бяха разгледали етнографски носии и илюстрации на костюми,типични за отделните региони. Запознаха се с многообразието на красивите шевици на българските фолклорни носии.
Децата сами избираха водачи за хорото, почувстваха веселото и жизнерадостно настроение от различните ритми.
С много вълнение и усмивки изиграха любимите народни хора.